Татуирането е практика, стара колкото цивилизацията, но хиляда години след като започнахме да рисуваме кожата си, то все още не е 100% безрисково. Ето някои проблеми, които могат да възникнат при татуировките.
Инфекциите могат да се предават с инструментите за татуиране. Тези инструменти влизат в контакт с кръв и телесни течности. Ако не са правилно стерилизирани, те могат да пренесат болести като хепатит В, хепатит С, туберкулоза и ХИВ.
Повечето от съвременните студия за татуировки използват игли за еднократна употреба и този вид проблеми са рядкост. Любителското татуиране (например в затворите или в нелицензирани салони за татуировки) е по-рисковано.
Алергичните реакции към мастилата за татуировки са редки, но възможни. Кожата може да реагира на червено, жълто, а понякога и на бяло мастило, когато татуировката е изложена на слънчева светлина.
Алергичните кожни реакции са от типа обрив. Обикновено използваните мастила за татуировки имат метална сол и в тях може да има олово, но не в количества, които да са вредни. Органичните пигменти, които нямат тежки метали, могат да бъдат по-проблематични. Има статистика на Европейската комисия, според която 40% от органичните оцветители за татуировки, използвани в Европа, не са одобрени за козметична употреба, а в 20% от тях има канцерогенен ароматен амин.
Татуировките, които имат големи площи с черно мастило, в редки случаи могат да предизвикат проблеми по време на сканиране с ядрено-магнитен резонанс. Черното мастило съдържа железен оксид, а скенерът за ЯМР може да предизвика нагряване на желязото, като предизвика електрически ток в него. Както казахме, това се случва рядко и наличието на татуировка не бива да е причина да не се подложите на изследване с ЯМР, ако е необходимо.
Пигментите за татуировки могат да предизвикат различни кожни състояния като грануломи, различни лихеноидни заболявания, циментен дерматит, колагенови отлагания, дискоиден лупус еритематозус, екзематозни изригвания, хиперкератоза и паракератоза и келоиди.
Татуировките могат да предизвикат проблеми дори след като дълго време останат върху кожата. Например екзематозният дерматит може да се появи от месеци до двадесет години след последната татуировка.
Процесът на татуиране може да доведе до хематом (синина), ако иглата за татуиране пробие кръвоносен съд. Тези синини могат да се появят като ореоли около татуировката или като една по-голяма синина, ако кръвта се събере в басейн, и обикновено заздравяват за една седмица.
Някои големи частици от пигмента на мастилото могат да се натрупат в лимфните възли, което може да предизвика възпаления. Лимфните възли също могат да се оцветят от пигмента, което при възпаление може да даде фалшив сигнал като индикатор за меланом. Това може да затрудни диагностицирането на меланома при пациент с татуировки.
Разредителите на кръвта (лекарства, които предотвратяват съсирването на кръвта) могат да затруднят татуирането, тъй като правят кървенето по-силно. Поради това те правят заздравяването на татуировката по-дълго и тъй като „отмиват“ мастилото, ще е необходимо повече време (и татуиране), за да се вкара достатъчно мастило в кожата.
Общият проблем в Съединените щати е, че Администрацията по храните и лекарствата не регулира нито татуирането, нито мастилото за татуиране.
Никой не знае със сигурност какво се съдържа в пигментите, използвани за татуиране, особено в мастилата с ултравиолетови лъчи (UV) и светещите в тъмното мастила. FDA казва, че „много пигменти, използвани в мастилата за татуировки, са индустриални цветове, подходящи за печатарско мастило или автомобилна боя“.
