Татуирането на роговицата е татуиране на роговицата на човешкото око. Извършва се по естетически, но и по медицински причини – за подобряване на зрението на пациента в случай на нараняване на ириса или за намаляване на отблясъците, ореолите, призрачните образи или чувствителността на окото към светлина.
Гален, лекар от II век в Гърция по време на Римската империя, е първият, който споменава за татуиране на роговицата. Това е било направено в опит да се прикрият глаукоматозните помътнявания на окото и да се придаде по-естествен вид на окото. Лекарите от онова време първо са изпепелявали повърхността на роговицата с помощта на нагрят стилет (тънка медицинска сонда) и след това са нанасяли върху окото боя, направена от прахообразни орехови ядки и желязо (т.нар. мастило от желязна жлъчка). Същата процедура е спомената по-късно от Аеций (византийски лекар и медицински писател) през 450 г. Следващият път, когато чуваме за татуиране на роговицата, е през XIX век.
През 1869 г. окулопластичният хирург Луи фон Векер (известен още като Де Векер) изобретява новия метод. Той анестезира окото с кокаин и го покрива с дебел слой мастило (за целта използва e черно мастило, индийско мастило или китайско мастило). След това вкарвал мастилото в роговицата, като я пробождал с набраздена игла. Татуирането на роговицата е било силно повлияно от това, но е било усъвършенствано допълнително. Тейлър използвал сноп от игли вместо само една, за да ускори процеса. През 1901 г. Ниден изобретява писалка за татуиране, която работи като химикалка. Арманяк, също лекар, използва фуния, която създава идеално кръгла зеница.
Днес съществуват много различни методи, които използват различни техники и инструменти. Някои все още използват стогодишния метод на покриване на роговицата с мастило и вкарване на иглата, за да се вкара мастилото вътре. Някои използват покрита с мастило игла с три остриета на шпатула, а други първо инжектират окото с игла и след това втриват мастилото с кюре на Давиел. Що се отнася до мастилото, все още се използва индийско мастило, както и метални цветове на прах, органични багрила и дори пигмент от животински очи.
Съществува и склерално татуиране – татуиране върху бялото на окото. То се извършва чрез инжектиране на мастилото под повърхността на бялото на окото с игли, както при класическото татуиране, или със спринцовка, пълна с разтвор на мастило.
Както всичко останало, и татуирането на роговицата има своите предимства и недостатъци. Предимствата са връщането на почти естествения вид на очите в случай на помътняване на роговицата и краткото време за възстановяване.
Недостатъците са, че извършването на процедурата не е лесно и има рискове. Хората могат да ослепеят, ако видят преди това, ако мастилото покрие цялото око, тъй като процедурата е много трудна за прецизно изпълнение. Крайният резултат може да не е перфектен и татуирането да трябва да се направи отново.
Татуировката може да се усеща така, сякаш има нещо в окото и може да предизвика зачервяване. Татуировката може също така да избледнее с времето. Вместо татуиране могат да се използват техники за присаждане на роговица, кератопластика и оцветени контактни лещи.
