Мастилото за татуировки е мастило, което се използва за татуиране. Обикновено се състои от пигмент и носител. Мастилото за татуировки се произвежда в широка гама от цветове, които могат да бъдат
да се смесват допълнително, за да се получи всеки нюанс.
Тъй като се татуираме в продължение на хиляди години, ние произвеждаме мастило за татуировки също толкова дълго. Най-ранните мастила са били изработени от дървени въглища, пепел и други материали, които могат да се намерят в природата. С течение на времето са били измислени по-сложни рецепти за мастило. Римският лекар Аеций имал рецепта за мастило за татуировки, която се състояла от борова кора, корозирал бронз, смесен с оцет, яйца на насекоми и витриол. Съвременните мастила не се различават твърде много от тези древни по отношение на опасните материали.
В Съединените щати мастилата за татуировки би трябвало да подлежат на регулация от Американската администрация по храните и лекарствата. Все пак на уебсайта на FDA се казва, че „FDA не е одобрила никакви пигменти за татуировки за инжектиране в кожата“ и че „много пигменти, използвани в мастилата за татуировки, са индустриални цветове, подходящи за печатарско мастило или автомобилна боя“. Някои мастила за татуировки могат да съдържат тежки метали като живак олово, кадмий, никел, цинк, хром, кобалт, алуминий, титан, мед, желязо и барий. Други могат да съдържат метални оксиди като фероцианид и ферицианид и други елементи като антимон, арсен, берилий, калций, литий, селен и сяра. Носителят, използван за превръщането на прахообразния пигмент в течност, обикновено е етилов алкохол или вода, но някои мастила се произвеждат с денатурирани алкохоли, метанол, алкохол за триене, пропиленгликол и глицерин.
Мастилото за светене в тъмното и мастилото за черна светлина и тяхната безопасност за хората са широко обсъждани в общността за татуировки и все още не е известно колко безопасни са те. Първото работи на принципа на фосфоресценцията – то поглъща и задържа светлина и след това свети в тъмното, докато другото свети под ултравиолетова светлина.
Дори широко разпространеното временно мастило-черна къна не е безопасно. Health Canada съветва да не се използва, защото съдържа пара-фенилендиамин (PPD), който може да предизвика алергична реакция под формата на обриви, контактен дерматит, сърбеж, мехури, отворени рани и белези.
Най-лоши са домашните мастила за татуировки, които хората правят от мастило за писалки, сажди, мръсотия, кръв или други съставки.
Законите не изискват от производителите да разкриват съставките си или да провеждат изпитания и поради това никой не знае със сигурност какво има в тях и как реагира с човешкия организъм. Знаем, че има редки случаи на хора с черни татуировки (направени с железен оксид), които имат проблеми със скенерите за ядрено-магнитен резонанс (татуировките започват да се нагряват). Някои други татуировки могат да предизвикат алергична реакция. В Европа 40% от органичните оцветители за татуировки не са одобрени за козметична употреба, а под 20% от тестваните оцветители са имали в себе си канцерогенен ароматен амин. Някои мастила за татуировки предизвикват алергични реакции само когато са изложени на слънчева светлина.
Живакът и азохимикалите по-често предизвикват алергични реакции от другите пигменти и се използват в червените оцветители, така че алергиите са по-чести при червените татуировки. Това, разбира се, не означава, че черните, лилавите и зелените пигменти не предизвикват алергични реакции.
