Бодипейнтингът е това, което пише на етикета – изкуството да рисуваш по тялото. Това е старо изкуство и хората са боядисвали телата си с временни цветове още от праисторията. Ако се нанасят върху цялото тяло, се наричат бодипейнтинг, докато тези, които се нанасят само върху лицето или ръката, се наричат фейс или хендпейнтинг.
Ранните племена и народи са използвали боядисването на тялото в своите церемонии. Те са използвали глина и естествени пигменти, като местни растения и мокри дървени въглища. Някои от тях ги използват и днес, защото коренното население на Австралия, Нова Зеландия, тихоокеанските острови и части от Африка все още практикува ритуално и празнично рисуване по тялото. Една от по-известните форми на временно рисуване по тялото е Мехнди, при която се използват багрила от къна и която все още е популярна в Индия, Близкия изток, а сравнително отскоро и на Запад. Бодипейнтингът е вековна практика и сред клоуните и актьорите.
Рисуването на цялото тяло като форма на изкуство преживява възраждане в западното общество около 60-те години на миналия век. Преди това е имало публични изпълнения на бодиарт, но не твърде успешни. Например през 1933 г. по време на Световното изложение в Чикаго Макс Фактор старши и неговият модел Сали Ранд са арестувани за нарушаване на обществения ред. Макс Фактор старши рисува по тялото на Ранд с новата си линия гримове.
Поради моралните норми по онова време по отношение на голотата, бодипейнтингът е трябвало да изчака, като през 50-те и 60-те години на ХХ век той се превръща в незначително алтернативно художествено движение, в което се използва боя за покриване на тялото на модела. След това моделът прехвърляше боята върху медия като хартия или платно, като я докосваше или се търкаляше по нея.
Това бяха началните стъпки. През 90-те години Джоан Гейр въвежда бодипейнтинга в мейнстрийма с корицата на „Vanity Fair“ за рождения ден на Деми Мур от август 1992 г. „Demi’s Birthday Suit“. Днес по целия свят има ежегодни фестивали за рисуване върху тяло като Световния фестивал за рисуване върху тяло в Пьоршах, Австрия, където професионални и любителски художници показват уменията си. Други места, на които често се представят бодипейнтинга, са футболни мачове, рейв партита и протести.
Рисуването върху лице е подвид на рисуването върху тяло, при който се рисува само лицето на модела. Това също е старо изкуство и древните народи са рисували лицата си като камуфлаж за лов, по религиозни причини и по военни причини отново като камуфлаж и принадлежност към военна част. По време на хипи движението в края на 60-те години на миналия век е било обичайно за младите жени да украсяват бузите си с цветя или символи на мира. Днес тематичните паркове, партита и фестивали имат
щандове за рисуване на лица за деца.
Изкуството на ръцете е рисуване на ръцете, за да изглеждат като нещо друго, например животно или друг предмет.
Цветовете, използвани за рисуване на тялото, трябва да се избират внимателно, за да се избегнат алергии. Те се избират така, че да не са токсични, да не предизвикват алергии и да могат лесно да се измиват. Човек не може да се задуши, ако цялото му тяло е изрисувано (както гласи един мит), но може да получи топлинен удар, ако се използва течен латекс.
