Ако не искате да маркирате кожата си с татуировка, която ще остане до деня на смъртта ви, но искате да носите изображения върху тялото си, винаги има временни татуировки.
Един от начините за нанасяне на временна татуировка е с химикалка. С нея могат да се правят татуировки с развлекателна, декоративна и търговска цел.
Мастилото от химикалката може да бъде нанесено върху кожата от художник и по-късно да бъде отмито или оставено да избледнее по естествен начин чрез тялото или от стандартното триене. Мастилото за химикалки също така не е токсично, тъй като производството на химикалки и тяхното мастило е регулирано в почти всички държави, което прави практиката на временното татуиране дори по-безопасна от стандартната. (Съществува още една връзка между химикалките и татуирането: затворници модифицират химикалките
компоненти в пистолети за татуиране, но това не е тема на този текст).
Още един вид временна татуировка е татуировката с къна. Това е традиционна татуировка в Индия, Пакистан и Бангладеш, при която паста от изсушено растение къна се разтваря във вода, лимонов сок или силен чай и се използва за рисуване на сложни форми върху кожата на ръцете и краката. Тя се нанася върху кожата с пластмасово шишенце или четка за рисуване и се овлажнява отново със смес от лимонов сок и бяла захар, когато започне да съхне, за да се получи по-тъмен цвят. Когато рисунката е готова, цялата повърхност се увива с тъкан и се оставя така за 2 до 6 часа. След като тъканта се отстрани, къната ще започне да потъмнява от окисляването.
Тази временна татуировка издържа от една до три седмици и се носи за празненства, особено за бракосъчетания. Тя се разпространява по целия свят и е популярна навсякъде като форма на боди арт.
Временните трансферни татуировки или татуировките със стикери също са (както казва името им) временни татуировки. Те се състоят от хартия, която лесно може да бъде напоена с вода, и изображение, отпечатано с мастило, което се отделя от хартията, когато тя се намокри. Когато се притисне върху така мократа кожа и хартията бавно се отстрани, изображението ще остане върху кожата, но може и лесно да се премахне. Те се появяват за първи път в края на XIX век в кутиите на Cracker Jack и са боядисани с хранителна боя, така че лесно се прехвърлят. През 70-те години на ХХ в. се продават в кутиите за зърнени храни и вътре в опаковките на дъвките за балончета. През 80-те години на ХХ век са изобретени татуировките със стикери за драскане и смъркане. Единственият проблем на тези ранни татуировки беше, че се разкъсваха лесно, затова с времето бяха подобрени. Те издържаха по-дълго и изображенията им бяха с по-добро качество.
Airbrush временната татуировка е още едно решение за тези, които искат интересно изображение върху кожата си – бързо и без болка. Тези татуировки са с по-високо качество (изглеждат почти истински) и се нанасят чрез шаблон върху кожата. Аерографските четки са изобретени през 1893 г. и оттогава се използват за оцветяване на широка палитра от неща. Днес те се използват за татуиране. Шаблон с дизайн се поставя върху кожата и се фиксира. През отвора на шаблона преминава боя и остава върху кожата. Този вид татуировка трае от три до пет дни.
